Manifesto: i'm a pop star threat and i'm not dead yet, got a super dread bet with an angel drug head, like a dead beat winner, i wanna be a sinner, an idolized bang for the industry killer, a hideous man that you don't understand, throw a suicide party and i'm guaranteed to fuckin snap, it evilsonic, it's pornoholic, breakdowns, obscenities, it's all i wanna be... well if you're 555 then i'm 666... whats it like to be a heretic?

Get to know her
(black)mail her at: un_reggae___mail___bg

"Дед, а за что воевали? Что не сиделось в хатах?"
"Эти - чтоб не было бедных, те - чтоб не стало богатых..."
+++
колко чужди спални с тебе сме почупили, колко много комшии нощем сме събудили, колко сладко и щастливо сме се напивали, колко изморени чисто голи сме заспивали... :D

Powered by alcohol

2009-11-21

до Стефан

ти казваш, че самите тези, които крещят на другите, че са бездарници, са провалени хора на изкуството. и съм съгласна с теб. но докато прословутата демокрация ражда все повече и повече набедени генийчета и бълва все повече и повече книги, които не заслужават да бъдат и джобно тефтерче с невчесани мисли за човек като теб, някои таланти нямат избор, освен да се убият в зародиш. така си обяснявам аз мълчанието на много хора. не своето собствено неписане, не съм такъв нарцис.
в литературно отношение аз имам само две неща, с които се гордея - едното е вкус... не, това е гадна дума, забрави. имам САМО и единствено увереността, че мога да си напиша името без правописна грешка. и смятам, че хората трябва първо това да разберат за себе си, защото по-добре да не напиша и един ред повече до края на живота си (този дневник не го броя, да пукна, ако това е изкуство), отколкото да се превърна в поредния полуграмотен маймун, посмял да напише под заглавието си "професия: писател". полуграмотни хора НЯМА.
винаги съм презирала (без да имам право, разбира се, но все пак аз току-що навърших 20 години) Пенчо Славейков заради приказките му, че изкуството трябвало да бъде елитарно, все си казвах, че напротив, то трябва да достига до всеки и да бъде разбираемо за масите, защото за неговото асимилиране се иска душевност, а не образованост. е, да, ама не. опитът пак възтържествува над младостта ми и аз вече като един Пенчо, както го наричаше учителката ми по български език Д.Д., се задушавам вече от всички тия хора, дето уж са със страхотно душевно богатство, талант, гений, вдъхновение и прочее, а акъл нямат колкото за едно котенце да се нахрани.
драги писатели, в това число и тепърва прохождащите, моля ви да се вземете в ръце, защото ако утре Стефан умре, аз и много от малкото читатели, останали в България, ще кажем с чиста съвест, че всичките ни таланти вече са мъртви.

Labels: chasing Amy, rage looper, reflections

Perpetrator: Nathalie ++ 12:38 AM ++ 0 comments ++ Got sth to say?!

2009-11-08

какво са 6 часа?

днес се навършва една година от сватбата ни. понеже си бяхме в Русе за уикенда, трябваше да пътуваме с автобяса за София от 16:30, след което да вечеряме само двамата на "Дивака" по случай празника.
и така, накратко... автобясът тръгна с 10 минути закъснение - не е болка за умиране. затова пък беше двуетажен - голям кеф! кеф, докато не се оказа, че има един куп дублирани места, та се блъскахме вътре като сардели. и пак - не е болка за умиране. стигнахме магистралата, минахме даже тунелите. аз вече предвкусвах обилната вечеря и креватния финал, когато на 30-тина километра преди табелата закъсахме. да. на автобяса му изтекли водите... буквално. абе нещо свързано с радиатора, както и да е. та чакахме си ние да ни извозят от там един час и току-що се прибираме. на "Дивак" очевидно няма да се ходи, добре че в шкафа имаше едни макарони.
и така, пожелавам си занапред да ни върви като днес - кахърите да са бели и да ги посрещаме със смях. какво са 6 часа, сравнени с една година? :)

Labels: family, HAPPY :D, remembrance, travel

Perpetrator: Nathalie ++ 11:23 PM ++ 0 comments ++ Got sth to say?!

2009-11-05

ну вот, исчезла дрожь в руках, теперь - наверх.

банално е, но хората не се променят
***
когато седнехме на маса, все едно се пренасяхме в друга реалност. независимо дали с гримираната Иринка, която обичаше чалга баладите, или с меланхоличното Жоре, с което завършвахме вечерта, куфеейки на Hammerfall.
помня как обърнахме с въпросния Жоро и Тодор една кана боздуган за отрицателно време на "Дюни" и после опаткахме де що имаше "Блек рам" на тавана. и как после се натръшкахме един върху друг на миндера да се сдухваме под звуците на "Hey You".
също си спомням как с Ирина гаврътнахме ония "Диви кози", само и досега ми убягва броят на бутилките. с Петко още не бяхме женени тогава, не бяхме даже и гаджета, но аз му изпратих един смс тогава със злеприкрито любовно съдържание. свекърва ми още го пази.
има нощи, от които помня само сядането на масата. но това е основният момент, нали? в минутите, преди да изпием пагубния пореден екс, в минутите, преди да забием, в минутите, преди някои от нас да се разплачат, други да се сбият, а трети да се наредят на опашката към банята... в тези минути си казвахме най-хубавите и (ще ми се да вярвам) най-искрените неща.
а в пиянските вечери с Лид винаги се случваше нещо, което ще помним завинаги, независимо дали ни се иска или не :)
***
да, тогава бяхме деца, и не, сега не сме още възрастни. сега сме същите хора, хванати в капан на разни реалности. неслучайно преди време бях избрала да не бъда част от тази действителност. и май все още успявам да стоя настрана от нея... но не знам докога ще успявам, след като все по-рядко ни се случва да седнем на маса. тези същите стари приятели от моето съвсем неотдавнашно детство.

Labels: chasing Amy, muses, nights of our lives

Perpetrator: Nathalie ++ 12:46 AM ++ 4 comments ++

Got sth to say?!

2009-11-04

I am the mindtraveller, seeking wisdom of yore

рожденият ми ден мина. не както се очакваше обаче, защото в събота се разболях, не направих пустия чийзкейк от прословутата книга на Крис, нито пък пирожките от тефтера ми от 12-ти клас (което автоматично ги прави върховни), още по-малко пък бях в състояние да пия боздуган, абе въобще работата се прецака. няма значение, ще наваксаме зимата с обичайните заподозрени на "Дюни".
и така, сега още не съм оздравяла напълно, поради което съм и кълбо от нерви. добре че адашката на кака Робас ми издаде някои от нейните илачи за хрема.
уф, не, наистина няма смисъл да пиша, чувствам се, все едно главата ми е потопена в аквариум, а и имам един куп работа за вършене. hasta la vista.

Labels: daily

Perpetrator: Nathalie ++ 5:21 PM ++ 0 comments ++ Got sth to say?!

2009-10-21

светът не отива на добре. щом и нормалните жени (простете ми, визирам себе си) почнаха да стават дилъри (на козметика), нещата хич не са окей. та регистрирах се в понеделник - викам си, нищо не губя, пък може и да се окаже полезен доход (всеки доход е полезен - б.а.). ако не файда - файдица. че тая работа с преводите и резюметата нещо вече не съм много сигурна дали ще излезе нещо от нея (под нещо да се разбира "пари").
хаха, as you can see, доста сме го закъсали с финансите, но ще се справим някак си, здрави сме, прави сме, не е невъзможно.
сега ще сляза долу в O'Nice да видя какво правят момчетата и да си донапиша материала за социалните доказателства.
в петък пътуваме за Русе, нямам търпение.

p.s.: господи, защо ме наказа с такива колежки? всички, като изключим може би три или четири, са ега ти овчето стадо. честно, кошмарни са.
p.p.s.: Иван вчера е слязъл от количката си, а Венци е на 2 месеца и тежи 7,100 кг!!! Една бивша колежка е родила второ момиченце и т.н. The world must be peopled :)

Labels: daily, family, work

Perpetrator: Nathalie ++ 10:06 AM ++ 8 comments ++

Got sth to say?!

2009-10-15

eyes closed tight, throwing punch after punch at the world

Добри се върна от Америка. засякохме се в метрото, а другата седмица ще се измъкнем да се видим по-подробно. радвам се, много се радвам, но нещо не ми е до ентусиазъм сега.
а на 9.11. сме на "Любэ"! хм, май наистина няма да ми е излишно малко приповдигнато настроение...
обещавам да не слушам повече тъжни песни.
с времето някак си все по-малко неща започват да имат значение, а и като напук, за тях ми остава все по-малко време. изречението неслучайно започва и свършва с думата "време"... а като стана дума за това, след по-малко от месец започвам да се набирам с двойка, както казва свекърва ми. само след още 20 години ще бъда на 40, хаха.
май си намерих работа. преводи/резюмета на парче, не е голямо чудо, но все е нещо. тъкмо довършвам първия. стискайте палци поне да изкарам някой лев, че какъвто студ сви отсега, не искам и да си представям сметката за парното.
отивам на пазара за картофи. лареведере.

Labels: chasing Amy, daily

Perpetrator: Nathalie ++ 4:39 PM ++ 1 comments ++

Got sth to say?!

2009-10-08

so give it to me right or don't give to me at all

first i should prolly announce the news that literally made my day worthwhile. a child was born yesterday evening, one so eagerly desired and prayed for that i really can't say anything but "good luck" to him and his parents :)
other than that, my own son has made his first attempts to say "ma-ma" and i wasn't there to hear it. he's been with his grandparents the last 4 days because i have to spend 6-7 hours a day at school. what can i say, i guess i'm used to being fucked up all the time now and there's a bit of a charm to it.
whatever. really, it's hard to say i take pleasure in anything, so the fact that i'm dissatisfied is not that surprising at all, is it? all i can do is go to bed (alone, Petko is working tonight), put on the new Greek episodes, watch the bunch of stupid fratbrats get wasted and i wish i could have some beer myself.
c ya

Labels: chasing Amy, daily, family

Perpetrator: Nathalie ++ 11:33 PM ++ 0 comments ++ Got sth to say?!

2008: All posts